Categories
Второзаконие

Второзаконие 8

1 Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви.

2 И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.

3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше <храна> непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.

4 Облеклото ти не овехтя на тебе нито ногата ти отече през тия четиридесет години.

5 Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе.

6 За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

7 Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;

8 в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед;

9 в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед.

10 Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа твоя Бог за добрата земя, която ти е дал.

11 Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам,

12 да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях,

13 и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш,

14 тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството;

15 Който те преведе през голямата и страшна пустиня, <гдето имаше> горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък;

16 Който те храни в пустинята с манна, <храна> която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;

17 и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

18 Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както <прави> днес.

19 Но ако забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени.

20 Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/8-94c81e4ae3a0aab0b52494382358fe4e.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 9

1 Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Иордан за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като си казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте <там>, бяха <написани> на тях.

11 (В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол.

13 Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша.

20 Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 От <първия> ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 Молех се Господу, като казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 да не би да рекат <жителите на> земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/9-301105aab8f91043aa850681961bdf5b.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 10

1 В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.

2 И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.

3 Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.

4 И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте <там;> и Господ ги даде на мене.

5 Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.

6 (След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.

7 От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.

8 В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега <за плочите> на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, <както прави> до днес;

9 по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща).

10 А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.

11 Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.

12 А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,

13 та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

14 Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,

15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както <виждате> днес.

16 Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

17 Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

18 Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

19 Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.

20 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.

21 Той е с Когото <трябва> да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.

22 Бащите ти слязоха в Египет <на брой> седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/10-d3f16b4a6b63db88b1250c6d5daf9ba2.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 11

1 Люби, прочее, Господа твоя Бог и пази винаги заръчванията Му, повеленията Му, съдбите Му и заповедите Му.

2 И признайте днес, – (защото не <говоря> на чадата ви, които не познаха и които не видяха наказанието <нанесено> от Господа вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца,

3 знаменията Му и делата, които извърши всред Египет против египетския цар Фараон и против цялата му земя,

4 и що направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха изподире, как направи да ги потопят водите на Червеното море, и как Господ ги погуби, <та остават погубени> и до днес,

5 и що направи за вас в пустинята, догде да дойдете на това място,

6 и що направи на Датана и Авирона, синовете на Елиава Рувимовия син, как земята отвори устата си, та ги погълна всред целия Израил, със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше;

7 но на вас <говоря, чиито> очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши), –

8 за това <признайте и> пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате,

9 и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я даде на тях и на потомството им, земя в която текат мляко и мед.

10 Защото земята, в която влизаш да я притежаваш, не е както Египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си, като зеленчукова градина.

11 Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето,

12 земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.

13 И, <казва Господ>: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа,

14 тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му – и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло.

15 И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.

16 Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте,

17 та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.

18 Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви.

19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

20 Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,

21 за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето е над земята.

22 Понеже, ако пазите прилежно всички тия заповеди, които ви заповядвам, и ги вършите, – да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему, –

23 тогава Господ ще изгони от пред вас всички тия народи, и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас.

24 Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан, от реката, <сиреч>, реката Евфрат, дори до Западното море ще бъде пределът ви.

25 Никой не ще може да устои пред вас; Господ вашият Бог ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил.

26 Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия:

27 благословението, ако слушате заповедите на Господа вашия Бог, които днес ви заповядвам;

28 и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам и следвате други богове, които не сте познавали.

29 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклетията на хълма Гевал.

30 Не са ли те оттатък {На запад от.} Иордан, зад пътя към захождането на слънцето, в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбовете Море?

31 Защото вие преминавате Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви дава: и ще я притежавате и ще се заселите в нея.

32 Внимавайте, прочее, да вършите всичките повеления и съдби, които днес поставям пред вас.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/11-f82726125aa8c425f26971eaa0af8a17.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 12

1 Ето повеленията и съдбите, на които трябва да внимавате, за да ги вършите, през всичкото време, колкото живеете на света, в земята, която Господ Бог на бащите ти ти дава да притежаваш: –

2 Да разорите всичките места гдето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво;

3 и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

4 А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така;

5 но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, <да бъде> жилището Му, и там да идете;

6 там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овците си;

7 и там, пред Господа вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и челядите ви, във всичките си предприятия, и в каквото те е благословил Господ твоят Бог.

8 Да не правите никак, както ние днес правим тук, – всеки каквото му се вижда за добро.

9 Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ вашият Бог ви дава.

10 Но когато преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ вашият Бог ви дава да наследите, и ви успокои от всичките неприятели около вас, та живеете безопасно,

11 тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;

12 и да се веселите пред Господа вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитинът, който е отвътре портите ви (защото той няма дял нито наследство с вас).

13 Внимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кое да било място, което виждаш;

14 но на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си, и там да вършиш всичко що ти заповядвам.

15 Бива обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища до колкото желае душата ти, според колкото Господ твоят Бог ще те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него, както от сърна и както от елен.

16 Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

17 А не бива да ядеш в жилищата си десетъка от житото си, или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овците си, или кой да било от обреците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си;

18 но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.

19 Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си.

20 Когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, според както ти се е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ти желае да яде месо, то бива да ядеш месо до колкото желае душата ти.

21 Ако е много далеч от тебе мястото, което Господ твоят Бог избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овците, които Господ ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си до колкото желае душата ти.

22 Както се яде сърна и елен, така да ядеш и тия; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях.

23 Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта: защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.

24 Да я не ядеш: да я изливаш на земята като вода.

25 Да я не ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа.

26 Само колкото неща си посветил и обреците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ,

27 и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на Господа твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа твоя Бог, а месото ти да ядеш.

28 Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.

29 Когато Господ твоят Бог изтреби от пред тебе народите <на земята>, гдето ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладяваш и се заселиш в земята им,

30 внимавай на себе си да се не улавяш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени от пред тебе; и да не изпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тия народи на боговете си? – за да направя и аз така.

31 Да не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.

32 Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/12-ab5c5f9ba873620473ba9e3d2fc72bda.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 13

1 Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо,

2 и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, –

3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

4 Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани.

5 А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

6 Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, <която почива> на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове, – които нито ти си знаел, нито бащите ти,

7 измежду боговете на племената, които са около вас, близо при тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия,

8 да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш;

9 но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде.

10 Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

11 И целият Израил като чуе ще се убои и няма да върши вече такова зло всред тебе.

12 Ако, между градовете, които Господ твоят Бог ти дава, за да се заселиш в тях, чуеш да се казва за един <от тях>:

13 Някои подлеци, излезли изсред тебе, са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем да служим на други богове, които вие не сте знаели,

14 тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и, ето, ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена всред тебе,

15 то непременно да поразиш жителите на оня град с острото на ножа, и с острото на ножа да обречеш на <изтребление> него и всички, които са в него, и добитъка му.

16 Тогава, като събереш всичките користи от него всред площада му, съвсем да изгориш с огън града и всичките користи от него за Господа твоя Бог; и той ще бъде могила до века, да се не съгради вече.

17 Нищо от обреченото <на изтребление> да се не залепи за ръката ти; за да се върне Господ от яростния Си гняв и да ти покаже милост, да те пожали, и да те умножи, както се е клел на бащите ти,

18 ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/13-114e93e7bd0d19cdc14eb89ac3fc6959.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 14

1 Вие сте чада на Господа вашия Бог; да не правите <по тялото си> нарязвания, нито да се бръснете между очите си поради мъртвец.

2 Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде.

3 Да не ядеш нищо мръсно.

4 Ето животните, които <бива> да ядете: говедото, овцата и козата,

5 елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда.

6 Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете.

7 Но да не ядете от ония, които <само> преживят, или които <само> имат раздвоено и разцепено копито, <като> камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас;

8 и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате.

9 От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете;

10 но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас.

11 От всички чисти птици можете да ядете.

12 А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел,

13 пиляка, сокола, сяпа по видовете му;

14 всяка врана по видовете й;

15 камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му,

16 малкия бухал, ибиса, лебеда,

17 пеликана, лешояда, рибаря,

18 щърка, цаплята по видовете й, папуняка и прилепа.

19 Всички крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат.

20 От всички чисти птици можете да ядете.

21 Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чуждестранец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.

22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година.

23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.

24 Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там,

25 тогава да разменяш <десетъците си> с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог;

26 и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти

27 и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе.

28 В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре <градските> си порти,

29 тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/14-58ff3f7fe29e49b1a4592655d35e4281.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 15

1 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

2 И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

3 От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има у брата ти, ръката ти да го оставя.

4 Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

5 ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

6 Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

7 Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете {Еврейски: портите.} ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

8 но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

9 Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти <се счете> за грях.

10 Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11 Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.

12 Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

13 И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

14 непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, <така> да му дадеш.

15 Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

16 Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, – понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

17 тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

18 Да ти се не види тежко, когато го изпратиш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

19 Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

20 Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

21 Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

22 Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво <да го ядат>, както <ядат> сърна и елен.

23 Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/15-aa0408fcb7c70f524a979e9bbcd70c24.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 16

1 Пази месец Авив да правиш <в него> пасхата на Господа твоя Бог; защото в месец Авив Господ твоят Бог те е извел из Египет през нощ.

2 Да жертвуваш пасхата на Господа твоя Бог, от овците и говедата, на мястото, което избере Господ, за да настани Името Си там.

3 Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя.

4 Седем дена да се не вижда квас никъде във всичките ти предели; и от месото, което ще жертвуваш на първия ден надвечер, да не остане нищо до сутринта.

5 Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градовете ти, които ти дава Господ твоят Бог;

6 но на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там, да жертвуваш пасхата привечер, около захождането на слънцето, във времето, когато си излязъл из Египет.

7 Да я изпичаш и ядеш на мястото, което избере Господ твоят Бог; и на сутринта да се връщаш и да идеш в шатрите си.

8 Шест дена да ядеш безквасни; и на седмия ден да има тържествено събрание на Господа твоя Бог, <в който ден> да не работиш никаква работа.

9 Седем седмици да си изброяваш; почвай да броиш седемте седмици, от когато за пръв път туриш сърп на жетвата.

10 И да празнуваш празника на седмиците на Господа твоя Бог като <Му> възвръщаш доброволен принос от ръката си, който ще принасяш, според както Господ твоят Бог ще те е благословил.

11 Да се веселиш пред Господа твоя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти, и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са всред вас, на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там.

12 И като помниш, че ти си бил роб в Египет, да внимаваш да вършиш тия повеления.

13 Да празнуваш за седем дена празника на скинопигията, {Или, шатрите.} след като прибереш житото си и виното си;

14 и да се веселиш на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти, левитинът и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти.

15 Седем дена да празнуваш на Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ; защото Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти произведения и във всичките дела на ръцете ти; и ти всецяло да се веселиш.

16 Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията; но да се не явяват пред Господа с празни ръце.

17 Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.

18 Да си поставяш между племената си съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава Господ твоят Бог; и те да съдят людете справедливо.

19 Да не изкривяваш съд, да не гледаш на лице, нито да приемаш дар; защото дарът заслепява очите на мъдрите и превръща думите на справедливите.

20 По правдата, по правдата да се водиш, за да живееш и да наследиш земята, която Господ твоят Бог ти дава.

21 Да си не садиш дъбрава {Еврейски: Ашера, <т.е>., идол на Астарта заедно с дърветата под чиято сянка стоеше.} от какви да било дървета при олтара на Господа твоя Бог, който ще си издигнеш;

22 нито да си поставяш стълб, <нещо>, което Господ твоят Бог мрази.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/16-e3aa0837ce1e4f32191c8eb02d60a334.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 17

1 Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог.

2 Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като престъпи завета Му,

3 и отиде та послужи на други богове и им се поклони, – на слънцето, или на луната, или какво да било от небесното множество, – нещо което съм запретил,

4 тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и, ето, ако <това> нещо е истинно, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израиля,

5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са сторили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.

6 Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите <само> на един свидетел да се не убива.

7 Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си.

8 Ако се появи някоя работа, която е за тебе много мъчна, да отсъдиш спорни дела отвътре местожителствата си между кръв и кръв, между съдба и съдба, или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог,

9 и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.

10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш по всичко, което те научат.

11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти рекат; да се не отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.

12 А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа твоя Бог, или <не послуша> съдията, тоя човек да умре; и така да отмахнеш злото от Израиля.

13 Всичките люде, като чуят, ще се убоят и не ще бъдат вече надменни.

14 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, и я завладееш и се заселиш в нея, ако речеш: Ще си поставя цар, както всичките народи, които са около мене,

15 тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставиш над себе си чужденец, който не ти е брат.

16 Но той да не си събира много коне, нито да връща людете в Египет с цел да умножава коне; защото Господ ви е казал: Да се не връщате вече през оня път.

17 Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато.

18 А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис на тоя закон, от <книгата> <която> е пред левитските свещеници.

19 <Преписът> да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши;

20 за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/17-05d9e9d644a5048bc4675be5e89df1b7.mp3?version_id=23—