Month: February 2020

1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.

2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.

3 И почна притчата си, казвайки: – Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза;

4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:

5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!

6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.

7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му <ще се простира> в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.

8 Бог го изведе из Египет; Има сила, както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.

9 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

10 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изпляска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.

11 Сега, прочее, бягай на мястото си; рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.

12 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:

13 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?

14 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в послешните дни.

15 И като почна притчата си, рече: – Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи, каза:

16 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:

17 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови {Или, бунтовнически.} потомци.

18 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.

19 Един <произлязъл> от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.

20 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: – Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.

21 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: – Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,

22 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.

23 Още продължи притчата си и каза: – Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?

24 Но кораби <ще дойдат> от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и <дошлите> съвсем ще се изтребят.

25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/24-7356ae31aba53fa4aae4ff0afcb0785b.mp3?version_id=23—

1 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;

2 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.

3 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.

4 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки <подчинените> си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.

6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,

8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата – израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.

9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.

12 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;

13 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.

14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.

16 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги;

18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата <наложена> поради Фегора.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/25-ef2831407e3950f14633edb7e2743087.mp3?version_id=23—

1 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки:

2 Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой.

3 За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на <людете> на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

4 <Пребройте людете> от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя.

5 Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците;

6 от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците.

7 Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

8 Синовете на Фалу бяха Елиав;

9 и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа;

10 и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината <му>, когато огънят пояде двеста и петдесетте човеци, и те станаха за знамение;

11 а синовете на Корея не умряха.

12 Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците;

13 от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците.

14 Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души.

15 Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците;

16 от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците;

17 от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците.

18 Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души.

19 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

20 А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците.

21 И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Есроновците; от Амула, семейството на Амуловците.

22 Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

23 Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците;

24 от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците.

25 Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души.

26 Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците.

27 Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души.

28 Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем.

29 Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците.

30 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците;

31 от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците;

32 от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците.

33 А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

34 Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.

35 А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците.

36 Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците.

37 Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си.

38 Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците;

39 от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците.

40 А Веловите синове бяха Аред и Нееман; <от Ареда>, семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците.

41 Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

42 Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си.

43 Преброените от всичките семейства на Суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

44 Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците.

45 От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците.

46 А името на Асировата дъщеря беше Сара.

47 Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

48 Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците;

49 от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците.

50 Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

51 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души.

52 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

53 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

55 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена.

56 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

57 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

58 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

60 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

62 А преброените от <левийците> бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/26-f623a898699dc1d67ee5f62b5e6f4f8f.mp3?version_id=23—

1 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а <Ефер> син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

2 Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

3 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

4 Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

5 И Моисей представи делото им пред Господа.

6 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

7 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

8 И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

9 И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

10 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

11 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

12 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

13 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

15 А Моисей говори на Господа, казвайки:

16 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

20 И възложи на него част от твоята почетна <власт>, за да го слуша цялото общество израилтяни.

21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

22 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

23 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/27-521c7d30614d3ac2bb1fbba220350278.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

3 И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

4 Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

5 а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

6 Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

7 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

8 А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

9 А в съботен ден <да принасяте> две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

12 и за всеки юнец три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

13 и за всяко агне по една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха.

17 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

18 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

19 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети <от ефа> да принесете за юнеца; две десети за овена;

21 и по една десета <от ефа> да принесеш за всяко от седемте агнета;

22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

23 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

25 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

26 Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през< празника> ви <на> седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

27 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за всеки юнец, две десети за единия овен,

29 и по една десета за всяко от седемте агнета;

30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

31 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/28-0ab3c03f6c568ac1be83bbd1ea4cc08a.mp3?version_id=23—

1 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

2 Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

3 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за юнеца, две десети за овена,

4 и по една десета за всяко от седемте агнета;

5 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

6 в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

7 И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа;

8 а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

9 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за юнеца, две десети за единия овен,

10 и по една десета за всяко от седемте агнета;

11 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

13 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

16 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

17 На втория ден <да принесете> дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

18 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

19 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

20 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

21 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

22 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

23 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

24 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

25 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

26 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

27 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

28 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

30 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

31 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

32 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

33 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

34 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

36 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

37 хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

38 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

39 Тия да принасяте Господу на празниците си, – в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, – за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

40 И Моисей каза< тия неща> на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/29-295498c9534036d026c4be03138263f6.mp3?version_id=23—

1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/30-a1be143e3a56a87f8b4de1555cdcc742.mp3?version_id=23—

1 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

7 Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

11 И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

21 Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

27 и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

28 От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин – от човеци, от говеда, от осли и от овци;

29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

30 А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет – от човеци, от говеда, от осли и от овци – от всеки добитък, – и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

32 А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

33 говеда, седемдесет и две хиляди;

34 осли, шестдесет и една хиляда

35 и човеци – жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв – всичко тридесет и две хиляди души.

36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

42 А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

43 <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

44 говеда, тридесет и шест хиляди;

45 осли, тридесет хиляди и петстотин;

46 и човеци – шестнадесет хиляди.

47 От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53 (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).

54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/31-6be599e1a516732f32463b3cb3b83646.mp3?version_id=23—

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.

16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/32-67835b95f9512c438bd756aa7ef7528f.mp3?version_id=23—

1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.

2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.

6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.

13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.

19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.

20 Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.

21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

42 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон.

43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

46 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

47 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

48 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

49 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

50 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

51 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

52 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

53 И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

54 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго <наследството> да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

55 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

56 А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/33-437b87e01b43d26c70d3668316eec1c9.mp3?version_id=23—