Month: February 2020

1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, – земя гдето текат мляко и мед.

9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

14 и ще кажат това на жителите на тая земя, <които> са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, – че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява <виновния>, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

20 И рече Господ: Прощавам <им>, според както си казал;

21 но наистина <заклевам се> в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

27 До кога <ще търпя> това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

28 Кажи им: <Заклевам> се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

33 И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете <какво значи> Аз да съм неблагоразположен.

35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ <ни> е обещал; защото съгрешихме.

41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/14-03f8c47f9d6f9dec854e824f95291029.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

3 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,

4 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

5 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,

6 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;

7 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.

8 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,

9 тогава с <жертвата> от говедата да принесеш за хлебен принос три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.

11 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.

12 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.

13 Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу.

14 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.

15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец <между вас>, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.

16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.

17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;

20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.

21 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.

22 И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея,

23 то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения,

24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото – цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.

25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;

26 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.

27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.

28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.

29 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.

30 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.

31 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.

32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.

34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.

35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.

37 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

38 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.

39 И това да ви бъде за ресни, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите <неща> по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;

40 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.

41 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/15-24f6c45abd14bf4225a5025edbf54426.mp3?version_id=23—

1 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, – ти, и те, и Аарон;

17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, – всеки своята кадилница.

18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 но ако Господ направи ново нещо, – ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.

41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/16-a2384cd61b3ad78263b364975850e7ef.mp3?version_id=23—

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

4 Положи ги в шатъра за срещане пред <плочите на> свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

6 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

7 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра <за плочите> на свидетелството.

8 И на следния ден Моисей влезе в шатъра <за плочите> на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

9 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред <плочите на> свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

11 И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.

12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/17-5143983b82b1f6e654b441a189b83eb0.mp3?version_id=23—

1 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

2 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра <за плочите> на свидетелството.

3 И <левитите> ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

4 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

5 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

6 И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

7 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и <около тях> да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

8 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като <ваше> вечно право поради това, че сте били помазани.

9 От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.

10 На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам.

13 Първите плодове от всичките <произведения> на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

15 Всяко първородно от всякакъв вид {Еврейски: от всяка плът.}, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

19 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.

24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

27 И <тия> ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.

28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

30 За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, <останалото> ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.

32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/18-c797cc9ea528b5f9c331887230f7daa5.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена <прежда>, и да ги хвърли всред горящата юница.

7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и <пепелта> да се пази за обществото израилтяни, за <да се направи с нея> вода за очищение от грях.

10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена.

12 С тая <вода> той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист.

16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17 А за <очистване на> нечистия нека вземат в съд от пепелта на <юницата> изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре <до това нещо>, да бъде нечист до вечерта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/19-5a4625bab4dbc742c587233e9c965eac.mp3?version_id=23—

1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

7 И Господ говори на Моисея, казвайки:

8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

9 И тъй, Моисей взе жезъла, <който беше> пред Господа, според както Той му заповяда;

10 и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

11 Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

13 Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

14 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар <да му кажат>: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

15 как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и <как> египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

16 и <как>, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

17 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през <земята> ми, да не би да изляза с нож против тебе.

19 А израилтяните <пак> му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

20 А той <пак> отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере <при людете си> и ще умре там.

27 И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/20-77d8d1cfbfd83dc7969091b1d9b7d929.mp3?version_id=23—

1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.

4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 За това е казано в книгата на Господните войни: – Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 Тогава Израил изпя тая песен: – Бликай, о кладенче; пейте за него;

18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: – Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.

31 Така Израил се засели в земята на аморейците.

32 После Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/21-adb3d9fa86f74c5fec78e39aa28dddb1.mp3?version_id=23—

1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/22-0373e86d20073f4d0b66a9923e440df1.mp3?version_id=23—

1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

4 И Бог срещна Валаама; а <Валаам> му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

6 Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

7 Тогава почна беседата си, казвайки: – Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, <и каза ми: > Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

8 Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, <които> ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

15 Тогава <Валаам> рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна <Господа> там.

16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

18 Тогава той почна притчата си, казвайки: – Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

20 Ето, аз получих <заповед> да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа <още> на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/23-11ccbbedb0199ced95d1f6aacc42caa8.mp3?version_id=23—