Month: February 2020

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

2 Измежду левийците преброй каатците по семействата им, по бащините им домове,

3 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отреда да вършат работа в шатъра за срещане.

4 Ето, службата на каатците в шатъра за срещане <ще бъде около> пресветите неща:

5 когато се дига станът, Аарон и синовете му ще пристъпват и ще снемат закривалната завеса, ще закрият с нея ковчега <за плочите> на свидетелството,

6 и ще турят на него покрив от язовски {Или, делфинови. <И така и в следните стихове.>} кожи, а отгоре ще разпрострат плат цял от синьо и ще проврат върлините му.

7 Върху трапезата на присътствените хлябове ще разпрострат син плат, на който ще турят блюдата, темянниците, тасовете и поливалките за поливането; и постоянните хлябове ще бъдат на нея;

8 и върху тях ще разпрострат червен плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините й.

9 После ще вземат син плат и ще покрият светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и маслениците му, с които си служат около него;

10 и ще турят него и всичките му прибори вътре в покрив от язовски кожи и ще го окачат на лост.

11 А върху златния олтар ще разпрострат син плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините му.

12 Ще вземат и всичките му служебни прибори, с които служат в светото място, и ще ги турят в син плат, ще ги покрият с покрив от язовски кожи и ще ги окачат на лост.

13 Тогава, като очистят пепелта от олтара, ще разпрострат на него морав плат,

14 и ще положат на него всичките му прибори, с които си служат около него, – въглениците, вилиците, лопатите и легените, всичките прибори на олтара, – и ще разпрострат върху него покрив от язовски кожи и ще проврат върлините му.

15 И като свършат Аарон и синовете му с покриването на светите вещи и всичките свети прибори, когато трябва да се дига станът, тогава да пристъпват каатците; за да ги носят: но да се не докосват до светите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците.

16 И Елеазар, син на свещеника Аарона, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния темян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване, – надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея, – над светилището и принадлежностите му.

17 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

18 Да не изтребите измежду левитите племето на семействата на Каатовците;

19 но, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресветите неща, правете им така: Аарон и синовете му да влизат и да ги поставят всекиго на службата му и на товара му;

20 но те да не влизат да видят светите неща ни за минутка, за да не умрат.

21 Господ говори на Моисея, казвайки:

22 Така също преброй гирсонците по бащините им домове, по семействата им;

23 от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

24 Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им <на товари>:

25 ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане,

26 и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват.

27 Всичкото служене на Гирсоновците, относно всичкото им <носене на> товари и всичкото им слугуване, ще бъде според повелението на Аарона и на синовете му; и вие ще им определяте всяко нещо, което те са длъжни да носят.

28 Това е службата на семействата на Гирсоновците в шатъра за срещане; и заръчаното на тях ще бъде под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

29 Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бащините им домове;

30 от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

31 И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й

32 и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят.

33 Това е службата на семействата на мерарийците във всичкото им слугуване в шатъра за срещане, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

34 И тъй, Моисей и Аарон и първенците на обществото преброиха Каатовците по семействата им и по бащините им домове,

35 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане;

36 и преброените от тях по семействата им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души.

37 Тия са преброените от семействата на Каатовците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея.

38 А преброените от гирсонците по семействата си и по бащините си домове,

39 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане,

40 преброените от тях по семействата им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестстотин и тридесет души.

41 Тия са преброените от семействата на гирсонците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха по Господното повеление.

42 А преброените от семейството на мерарийците по семействата им, по бащините им домове,

43 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда да слугуват в шатъра за срещане,

44 преброените от тях по семействата им бяха три хиляди и двеста души.

45 Тия са преброените от семействата на мерарийците, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея.

46 Всички, които бяха преброени от левитите, които Моисей и Аарон и Израилевите първенци преброиха, по семействата им и по бащините им домове,

47 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в шатъра за срещане да слугуват и да носят товари,

48 ония от тях, които бяха преброени, бяха осем хиляди петстотин и осемдесет души.

49 Преброиха се, според както Господ заповяда чрез Моисея, всеки според службата си и според товара си. Така се преброиха от него, според както Господ заповяда на Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/4-6da5e3cbdc0dde04dc00adf1129a9847.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

3 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

4 И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните.

5 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6 Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен,

7 тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

8 Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.

9 Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.

10 Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.

11 Господ говори още на Моисея, казвайки:

12 Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,

13 като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната <в делото>,

14 и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена,

15 тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

16 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.

17 После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата.

18 И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия.

19 И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под <закона на> мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия;

20 но ако си прегрешила, като си под <закона на> мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти,

21 (тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

22 и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

23 После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, <да стане> горчива.

25 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара;

26 и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

27 А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея <ще стане> горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си.

28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,

29 Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под <закона на> мъжа си, се оскверни,

30 или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон.

31 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/5-ed0feb0ddc208ebf65e62e231d1a2c85.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу,

3 тогава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде.

4 През всичкото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата.

5 През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му.

6 През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец;

7 да се не оскверни, заради баща си или майка си, брата си или сестра си, когато умрат; понеже назирейският обрек на Бога му е на главата му.

8 През всичкото време на назирейството си той е свет Господу.

9 И ако някой умре ненадейно при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава, в деня на очищението си, той да обръсне главата си; на седмия ден да я обръсне.

10 А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане;

11 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца, и в същия ден да освети главата му.

12 След това <изново> да посвети Господу дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в принос за престъпление; а по-предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му.

13 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се приведе при входа на шатъра за срещане;

14 и той да принесе в принос за себе си Господу едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос,

15 кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло и хлебния им принос с възлиянията им.

16 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му;

17 и да принесе овена за примирителна жертва Господу, с коша на безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му.

18 И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на посветената си глава и да ги тури на огъня, който е под примирителната жертва.

19 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора и да ги тури на ръцете на назирея след като обръсне той <главата на> назирейството си;

20 и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос, е свето на свещеника; и след това назиреят може да пие вино.

21 Това е законът за назирея, който е направил обрек и за приноса му Господу поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка; съгласно с обрека, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си.

22 Господ говори още на Моисея, казвайки:

23 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите:

24 Господ да те благослови и да те опази!

25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!

26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

27 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/6-ad9ab68b38a31ab4520d2e1b88485615.mp3?version_id=23—

1 И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и освети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети,

2 тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос;

3 и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията.

4 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

5 Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му.

6 И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на левитите;

7 двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им;

8 и четирите коли и осемте вола даде на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

9 А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.

10 И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.

11 И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден.

12 И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе;

13 и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос;

14 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

15 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

16 един козел в принос за грях;

17 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син.

18 На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото <племе>;

19 и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

20 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

21 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

22 един козел в принос за грях;

23 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син.

24 На третия ден <принесе> първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син.

25 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

26 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

27 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

28 един козел в принос за грях;

29 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син.

30 На четвъртия ден <принесе> Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците.

31 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

32 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

33 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

34 един козел в принос за грях;

35 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син.

36 На петия ден <принесе> първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син.

37 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос

38 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

39 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

40 един козел в принос за грях;

41 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син.

42 На шестия ден <принесе> първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син.

43 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

44 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

45 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

46 един козел в принос за грях;

47 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син.

48 На седмия ден <принесе> първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син.

49 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

50 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

51 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

52 един козел в принос за грях;

53 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син.

54 На осмия ден <принесе> първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син.

55 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

56 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

57 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

58 един козел в принос за грях;

59 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син.

60 На деветия ден <принесе> първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син.

61 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

62 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

63 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

64 един козел в принос за грях;

65 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син.

66 На десетия ден <принесе> първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.

67 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

68 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

69 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

70 един козел в принос за грях;

71 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син.

72 На единадесетия ден <принесе> първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син.

73 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

74 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

75 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

76 един козел в принос за грях;

77 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеила, Охрановият син.

78 На дванадесетия ден <принесе> първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син.

79 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

80 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

81 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

82 един козел в принос за грях;

83 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син.

84 Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника;

85 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет <сикли>, и всеки леген седемдесет <сикли>; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин <сикли>, според сикъла на светилището;

86 дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет <сикли>, според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет <сикли>);

87 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;

88 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан.

89 И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с <Бога>, тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега <за плочите> на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/7-c83a0f9ee75858ba46c7d0232272e4a0.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника <така щото да светят> на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

5 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

7 И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите;

11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

15 А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

23 Господ говори още на Моисея, казвайки:

24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/8-db43b74df9b4cf34851f6709fadaefb7.mp3?version_id=23—

1 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:

2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия <месец> привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона,

7 и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

9 И Господ говори на Моисея, казвайки:

10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра <за плочите> на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

21 И понякога облакът стоеше <само> от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;

22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/9-d7b9b5f968cf95aeae12697f566a41de.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.

12 И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

16 А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

29 В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил … за.} добро на Израиля.

30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

31 А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/10-6d0abcc4b5ab1f37a31ba87af592bebb.mp3?version_id=23—

1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

3 И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

15 Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/11-80a45b038019dbd10f3905aea6d952ef.mp3?version_id=23—

1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

7 Но слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;

8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

12 Да не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/12-f83208e8af9b534ff4c98f5b698dc9c0.mp3?version_id=23—

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

4 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

5 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

6 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

7 от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

8 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

9 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

10 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

11 от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

12 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

13 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

14 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

15 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

16 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

17 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

18 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

19 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

20 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

22 После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; <сега>: Сан.}

23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; <взеха> и нарове и смокини.

24 Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

32 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и <пред тях> нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/13-16df3acf11b5639416df5fd33ba65d76.mp3?version_id=23—