Month: February 2020

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,

6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

8 Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

11 Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен <тия>, не помня да съм кръстил някой друг.

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от <значението> си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

19 Понеже е писано: “Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля”.

20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдра <наредба> светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

26 Понеже, братя, вижте <какви сте> вие призваните, че <между вас няма> мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

31 тъй щото, както е писано, “който се хвали, с Господа да се хвали”.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/1-0eeacaec82ec07f6b7540d1d66e1f38b.mp3?version_id=23—

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа {Гръцки: Него.} разпнат.

3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: – “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”.

10 А на нас Бог откри <това> чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с <думи> научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните <човеци>.

14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

16 Защото, “Кой е познал ума на Господа, За <да може> да го научи? А ние имаме ум Христов.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/2-acd0589ed7983dc44544fdf6ea16a0d7.mp3?version_id=23—

1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.

3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>

5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.

6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.

7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.

8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

9 защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.

10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 всекиму работата ще стане явна <каква е;> защото <Господният> ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.

18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: “Улавя мъдрите в лукавството им”;

20 и пак: “Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни”.

21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/3-844e3e96ed34d8d3930f5fd9d55a030f.mp3?version_id=23—

1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

7 Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/4-3cc96623ee64b15ea35640512097b0a4.mp3?version_id=23—

1 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, <именно>, че един <от вас> има бащината си жена.

2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.

3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,

4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),

5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта <му>, за да се спаси духа <му> в деня на Господа Исуса.

6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде закланза нас.

8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,

10 не че <съм искал да кажа> за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, –

11 но в действителност ви писах да се не сношавате <с някого>, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.

12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните <човеци?> Не съдите ли вие вътрешните,

13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/5-58e0605efe43395d2289ec1ccb0d43b5.mp3?version_id=23—

1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?

3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;

4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли <за съдии> ония, които от църквата се считат за нищо?

5 Казвам <това> за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?

7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?

8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си <от такива неща>, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.

12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.

13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,

14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.

15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! {В изданието от 1940 г. – “?” вместо “!”.}

16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло <с нея?> защото “ще бъдат”, казва, “двамата една плът”.

17 Но, който се съединява с Господа е един дух с <Него>.

18 Бягайте от блудодеянието. Всеки <друг> грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си,и с душите си, които са Божии.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/6-00cf74ede42e761700012113790af219.mp3?version_id=23—

1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

2 Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

3 Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

5 Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18 Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

21 <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

34 Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

37 Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

38 Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/7-8dc82674cb830e26b2dc9e108cca1ab1.mp3?version_id=23—